ЛЕТЕН ДЕН1 Елисавета Багряна Денят е дълъг, тих, неизчерпаем – като в сърцето ми към тебе обичта, като полето, чезнещо в безкрая. Далеч от грижите и от света, сама съм сякаш лес, над който е валяло, и езеро, през утрин засияло. Душата, пълна с мед и аромат, като пчела се вечер упоена връща и всеки храст и цвят ѝ е познат. А през деня притихналата къща, заспала в мрежата на лятната омара, един след друг прозорците разтваря и диша този лъх неуловим на ягоди, на мащерка и на сено, за който в градовете се топим. И аз усещам живото звено на обичта в света, обгърнало ни двама над всякаква тревога и измама. ВРАБЧЕ И СЛАВЕЙ2 Асен Босев На разцъфнало дръвче кацват славей и врабче. Питам аз едно момче: – Е, кое от тях е славей и кое врабче, внимавай! – Зная – казва ми момчето, – славеят е до врабчето! |
|